Изходните рампи за режима на Иран се стесняват

Писателят е заместник-ръководител на програмата за Близкия изток и Северна Африка в Европейския съвет за външни връзки

Повече от две седмици митингите разпалиха Иран. Демонстрациите бяха провокирани от скока на инфлацията и девалвацията на валутата. Протестиращите - в началото водени от притежатели на магазини и небогати - желаеха главно икономическо оцеляване. След това други се причислиха, настоявайки за демократични свободи и края на ислямската република. От четвъртък обилни тълпи се активизираха с нараснала поддръжка на Реза Пахлави, прогонения наследник на сваления шах.

Управляващите елити на Иран са затънали в сеизмични стопански провокации, политически катаклизми и екологични проблеми, които сами са основали. Те бяха усложнени от западните наказания и договарянията с Вашингтон в задънена улица. Ръководството е изправено пред дълбока рецесия на легитимността, до момента в който се приготвя за опцията за възобновен спор против Израел и Съединени американски щати. Без нов обществен контракт, подсилен от значима промяна, вероятностите пред Иран са мрачни.

В предишното стоманеният пестник на силите за сигурност е потушавал огромни митинги и те остават лоялни към режима. Правозащитни групи споделят, че над 100 са били убити при актуалните демонстрации, в това число малолетни и чиновници на сигурността. Продължаващото прекъсване на интернет в Иран поражда опасения, че броят на смъртните случаи е доста по-висок.

В петък висшият водач на Иран Али Хаменей прозорливо остана непослушен, наричайки протестиращите „ вандали “. Иранските сили за сигурност настояват, че протестиращите са прекрачили алените линии, като са умъртвили служители на реда и са запалили държавна благосъстоятелност. Смъртната присъда е застрашена против тези, избрани като бунтовници, работещи с външните врагове на Иран. И въпреки всичко с всяко потиснато протестно придвижване, Ислямска република Иран настройва от ден на ден хора против себе си.

Този напън изпод нагоре в този момент се добавя от задълбочаващия се риск от възобновяване на войната. Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп неведнъж е заплашвал да нападна, в случай че протестиращите бъдат засегнати. Предвид предходни упоритости да предизвика рухването на режима, Израел може да употребява митингите като опция да възобнови стачките.

Лидерите на Иран са изправени пред рисков миг, само че хаосът не им е непознат. Режимът е претърпял войни, наказания и политически катаклизми посредством безмилостна мощ, прагматизъм и единение на водачеството. Сега обаче рампите за излизане са доста стеснени. Един от пътищата е да заложите на Китай и Русия. Но макар опитите на Хаменей да сътвори съюз, учреден на антизападен фронт, нито Пекин, нито Москва наподобяват склонни да играят. Насилственото унищожаване на съдружниците на Иран в Сирия и Венецуела – макар че Русия и Китай ги поддържат – допуска, че това надали ще се изплати.

Иран може да избере да ускори сигурността на всички фронтове, с по-големи репресии вкъщи и проява на мощ в чужбина. Изправена пред каубойската тактичност на Тръмп във Венецуела, тя може да изправи Съединени американски щати и Израел, може би превантивно, с по-широка районна война или даже с опит за нуклеарна бомба. Това обаче би било евентуално самоубийствено.

Най-устойчивият излаз е нов обществен контракт сред страната и иранските жители. Ислямската република към този момент не може да обезпечи съответно икономическо богатство, междинната класа е изпразнена и корупцията е необятно публикувана. Апаратът за сигурност, който преди защитаваше иранците от споровете, опустошаващи техните съседи, към този момент не може да го прави.

Новият благонадежден обществен контракт би трябвало да предложи икономическо развиване, усъвършенствано ръководство, разширени политически права и обществени свободи, като в същото време трансферира властта от корумпираните идеолози към технократите по пътя към систематична смяна. В пряк отговор на притежателите на магазини президентът на Иран прикани за народен разговор, смени шефа на централната банка и утвърди дребна месечна стипендия за всички семейства. Тези жестове бяха прекомерно малко, прекомерно закъснели.

Както някои активистки групи зад митингите подчертаха, всеки нов публичен контракт би трябвало да бъде решен от тези в Иран. Опитите на Съединени американски щати и Израел да наложат принудително смяна рискуват да провокират по-дълбоки разтърсвания. Един метод, неотдавна застъпен от водещи фигури на гражданското общество, е преход от ислямската република. Други оферират нова политическа система, завършена от настоящия ръководещ хайлайф, с цел да се избегне развалянето на силите за сигурност. Друг път би бил референдум за преразгледана конституция, както повтори авторитетен ирански сунитски набожен водач по време на петъчната молитва. Това може да включва унищожаване на ролята на висш водач в интерес на виновни държавни институции.

Устойчивата промяна вкъщи в последна сметка ще изисква договорка със Съединени американски щати. Иран би трябвало да работи с Турция, Саудитска Арабия и Катар - чиито водачи се опасяват от районна война и имат мощни връзки с Тръмп - за възкръсване на закъсалата дипломация. Дори в случай че тези митинги в последна сметка доведат до нова конструкция на властта, единствено всеобхватна договорка с Вашингтон ще отстрани непрекъснатата сянка на войната и глобите, под които са живели прекалено много генерации иранци.